Да
има право и възможност да избира, нещо, на което всеки от нас се надява,
изпълнен със своите големи мечти и надежди. Чакаме го като подарък от съдбата.
Чувстваме се зле ако някой или нещо ни ограничава във вземането на решения и се
съпротивляваме яростно срещу поставените ограничения, особено когато те са
извън нас самите. Тогава прескачаме стени и правим всичко, за да се сбъдне
това, което сме „избрали“.
Неслучайно
използвам последната дума в кавички. В описаната ситуация обикновено,
практически нямаме избор. Имаме една алтернатива, която разпознаваме като по-добра
и нещо, което е сега и, в повечето случаи, искаме да променим. Следвайки разумната
логика се борим за промяната, която искаме , защото всеки разумен човек иска
възможно най-доброто за себе си. Тогава посоката е само една – към промяната. В
тази ситуация изборът е лесен, практически избор няма.
Какво
става, обаче, ако попаднем в ситуация, в която имаме реален избор между две
равно поставени алтернативи?
Объркване
и огромно количество въпроси за нас самите, на които няма кой да ни отговори, а
често един отговор поражда само още повече въпроси. Това е лицето на истинския
избор. Въпроси и объркване, но и шанс да открием себе си. Път, по който има
препятствия и страх. Хубавото е. че обикновено, тръгвайки по него връщане назад
няма. Често е примамлива идеята да се върнеш назад и да се приютиш в познатото
и сигурното, където нямаш избор, а имаш посока, в която вървиш към определена
цел. Тръгвайки по пътя на избора, обаче такова връщане е невъзможно. Пътят
променя.
