"Животът ми е вдъхновение." Получих това изречение като подарък
от един много специален за мен човек. Не разбирах защо иска да ми даде точно
това изречение, но го приех. Хареса ми идеята, че бих могла да бъда вдъхновение
за някого, дори да не вярвах, че това ще се случи някога.
Аз съм човек с увреждане. Гледах на
себе си само като на такъв и изобщо не разбирах как въобще някой може да ми се
възхищава заради това, което съм. В собствените ми очи няма ше причина за
това. Ако постигам нещо, то е, защото не
искам да живея като затворник в килията на физическото си състояние. Винаги съм
усещала, че имам силата да бъда нещо повече от човек, който се движи трудно и е
гневен до побесняване на света. Трудностите, които имам в живота си не ме
спряха да бъда човека, който искам да бъда.
Харесах си изречението и си го взех
без да го разбирам. Почувствах отвътре неговата сила, макар умът ми да не
вярваше, Повтарях си го, защото ме зарежда с оптимизъм. Винаги съм искала да
бъда водач, да съм от онези хора, които вдъхновяват. Имах един образ за тези
хора: знаещи, можещи, преодолели много предизвикателства в живота си и сбъднали
мечтите си. За себе си, аз не се вписвам в този образ.
Сега осъзнавам, че всъщност аз вече
сбъдвам мечтата си и постигам целта си да бъда вдъхновител. Точно моят
здравословен проблем ми е дал възможност да предавам на хората около себе си
послания много по-силни от всяка една мотивираща реч, от всяко стихотворение
или каквото и да било друго. Ако бяхее направила всяка една,малка стъпка,
нямаше как да сбъдна мечтата си. Често най-големите ни трудности са най-прекия
път до сбъдване на най-големите ни мечти.
