Покажи ми страха си

Писмо до всеки, който се срамува от страховете си.

Виждам, че не се чувстваш добре. Иска ми се да ти помогна, но няма как, защото не знам какво чувстваш. Предполагам, а предположението в такъв момент не е най-добрият съветник. В опитите си да ти помогна, може би, те карам да се притесняваш още повече. Не искам да е така, но не знам как е нужно да постъпя с теб. Накрая се отдръпвам безсилна и гневна на себе си, а ти оставаш сам със страховете си за пореден път. Не те разбирам, макар да ми се иска. Няма как да вляза в твоето съзнание и да те опозная. Ти за пореден път се усещаш отхвърлен, а аз съм ядосана, защото виждам, че нещо не е наред, но няма как да помогна.

Разкажи ми за емоциите си. Не гарантирам че ще ги разбера, но поне мога да опитам. Дори да не успея, но ти ще си го споделил, а това помага. Не се срамувай от страха, той е нещо толкова естествено, толкова присъщо и познато на всеки, че няма смисъл да го крием.На всекиго е ясно какво означава да се страхуваш. Опитвайки се да потулим страха си за маските на „силата” не помагаме нито на себе си, нито на хората около нас. Крием се докато страхът не набере сила и не направи така, че да се държим като непрегърнати малки деца. Плачем, викаме за помощ, но няма кой да ни помогне. Научили сме всички, че не се страхуваме, а когато ни е страх всички се плашат и бягат. Не са свикнали да го виждат в нас, защото не го очакват.

Единственият начин да бъдеш разбран е да споделиш откровено, без срам за страха си.

Не казвай: аз не съм такъв човек

Хората са казали: „Никога не казвай никога.”. Аз бих добавила „Не казвай: аз не съм такъв човек.”

Има ситуации и обстоятелства, при които разбираме, че всъщност не познаваме самите себе си. В някои случаи всичко, което сме приемали за нормално и обичайно, защото сме изградили характера си, се обръща наопаки. Дилемата в такъв момент изключително трудна за решаване. Възпитанието се изправя срещу онова, което искаме. Истината е, че това е един от най-трудните избори. Тежи, когато осъзнаеш, че това, в което си вярвал и това, което си всъщност са две различни неща. На кое да се довериш? На мига и вселената, които могат да те изненадат във всеки един момент, или онова познатото, което не искаш, но е сигурно?

Изборът е труден: да бъдеш себе си, или да бъдеш човека, който всички са ти казвали, че е добре да бъдеш. Да живееш живота си с всичките опасности, но и с цялата му красива палитра от емоции, или да останеш в сигурността на сивото и познато. Сякаш искам цветовете за себе си, макар не толкова отдавна да давах всичко за сигурното, което в моите очи беше идеалното. До скоро, когато пред мен стоеше приключение търсех всякаква опция за обезопасяване, а сега приемам идеята да скоча и вероятността да потъна в непознати води и се страхувам, но ми се иска да направя този скок.