Хората са казали: „Никога не казвай никога.”. Аз бих добавила „Не казвай: аз не съм такъв човек.”
Има ситуации и обстоятелства, при които разбираме, че всъщност не познаваме самите себе си. В някои случаи всичко, което сме приемали за нормално и обичайно, защото сме изградили характера си, се обръща наопаки. Дилемата в такъв момент изключително трудна за решаване. Възпитанието се изправя срещу онова, което искаме. Истината е, че това е един от най-трудните избори. Тежи, когато осъзнаеш, че това, в което си вярвал и това, което си всъщност са две различни неща. На кое да се довериш? На мига и вселената, които могат да те изненадат във всеки един момент, или онова познатото, което не искаш, но е сигурно?
Изборът е труден: да бъдеш себе си, или да бъдеш човека, който всички са ти казвали, че е добре да бъдеш. Да живееш живота си с всичките опасности, но и с цялата му красива палитра от емоции, или да останеш в сигурността на сивото и познато. Сякаш искам цветовете за себе си, макар не толкова отдавна да давах всичко за сигурното, което в моите очи беше идеалното. До скоро, когато пред мен стоеше приключение търсех всякаква опция за обезопасяване, а сега приемам идеята да скоча и вероятността да потъна в непознати води и се страхувам, но ми се иска да направя този скок.
Няма коментари:
Публикуване на коментар