Хладната, съботна сутрин с нищо не
беше различна. Сандра не обичаше да става рано, но беше решила да отиде на една
водена медитация. Познаваше много добре състоянието на транс и не очакваше
нищо, знаеше, че ще има възможност да релаксира по един приятен начин. Тази
нагласа явно доста улесни процеса на отпускане. Не познаваше другите хора в
залата, но това нямаше никакво значение.
Отпускането дойде много бързо. Сякаш
всяка една част от тялото и съзнанието на Сандра го търсеше. Тя не знаеше дали няма да заспи, докато слуша
приказката. Чувстваше се точно като малко дете, което се унасяше от приказка.
В един
момент Самдра се озова в Гърция. Не се учуди, обожаваше гръцката музика от
години, още преди да разбира дори дума от езика. Влезе през една, появила се в нищото врата.Врата, която я отведе в една особена картинна галерия. Беше малко тъмно и в
съзнанието на Сандра полека се прокрадна страх. Първата картина беше на една
битка. Малко момиче стоеше насред улицата, а покрай нея преминаваха войници.
Бутаха я, а тя стоеше и се чувстваше като заклещена.
Някак е
измъкна, водена от инструкциите на Стив, човекът, който водеше това
преживяване. С негова помощ младата жена излезе от ситуацията и се успокои,
което ѝ даде шанс да продължи напред в това пътуване. Видя още няколко картини
в тази галерия. Те носеха съвсем друго настроение.
Гледаше
картина с ярки, цветни петна. Изведнъж Сандра се видя като индийка, която е
част от голяма група танцуващи жени. Те се движеха заедно, в ритъма на
музиката. Шаловете им създаваха невероятна феерия от цветове, а емоцията на
танца беше невероятна. Блаженство е най точната дума, с ковто може да се опише.
Сандра продължи
пътуването. Влезе в друга зала в музея. С влизането усети някакво особено
присъствие. Сякаш някой я беше намерил, преди тя да осъзнае, че търси някого.
Видя го, странен конник с оранжева наметка, не много млад, но в никакъв случай
възрастен. Младата жена не го познаваше, но не се страхуваше от него. Тръгна
заедно с него в посочената посока. Усещаше, че ги очаква приключение. Не ѝ беше
необходима повече информация,
Влязоха
в следващата зала. Най-странната зала, която можете да си представите. Всичко
вътре беше в хаос, но в същото време имаше свой ред. Беше странно, но не беше
страшно. Сандра сякаш играеше на дама, докато търсеше нещо. Местата, където
трябваше да стъпи изглеждаха като торнадо от светлина в неонови цветове. На
малката масичка откри Книгата. Познаваше я добре и знаеше, че между прашните,
червени корици ще намери отговор, който беше важен за нея точно сега. Отвори я
и се гмурна в нейните образи.
Младата
жена се озова в ужасно тясна килия. Не можеше да помръдне нищо друго, освен
главата си. Цялата беше окована. Не знаеше защо се е озовала в тази ситуация.
Някой я наказваше без вина. Молеше се, викаше, псуваше, но без резултат. Реши
да сложи край на това свое съществуване. В последните мигове дойде мисъл:
„Животът може да се живее при всякакви обстоятелства. Картината изчезна, а
емоциите се стопиха заедно с образа.
След
това Сандра усети полет. Издигане без посока, което продължи известно време.
Чувствата, които тя изпита в този момент трудно биха могли да се опишат. В
сгъстената светлина срещна двама скъпи за нея хора, които нямаше как да види в
реалността. В съня имаше тази свобода. Те ѝ засвидетелстваха подкрепата си,
когато тя се разплака, че са я изоставили. Единият дори ѝ даде като подарък
своето вдъхновение. Тя танцуваше между хвърлените от него листи и ги ловеше.
Когато листите свършиха двамата мъже се обърнаха и си тръгнаха без да се
сбогуват с нея. За секунда, тя мислеше да ги последва, но нещо я спря. Сандра
се събуди свежа и отпочинала.
