Големият отговор

            Хладната, съботна сутрин с нищо не беше различна. Сандра не обичаше да става рано, но беше решила да отиде на една водена медитация. Познаваше много добре състоянието на транс и не очакваше нищо, знаеше, че ще има възможност да релаксира по един приятен начин. Тази нагласа явно доста улесни процеса на отпускане. Не познаваше другите хора в залата, но това нямаше никакво значение.

            Отпускането дойде много бързо. Сякаш всяка една част от тялото и съзнанието на Сандра го търсеше.  Тя не знаеше дали няма да заспи, докато слуша приказката. Чувстваше се точно като малко дете, което се унасяше от приказка.

В един момент Самдра се озова в Гърция. Не се учуди, обожаваше гръцката музика от години, още преди да разбира дори дума от езика.  Влезе през една, появила се в нищото врата.Врата,  която я отведе в една особена картинна галерия. Беше малко тъмно и в съзнанието на Сандра полека се прокрадна страх. Първата картина беше на една битка. Малко момиче стоеше насред улицата, а покрай нея преминаваха войници. Бутаха я, а тя стоеше и се чувстваше като заклещена.

Някак е измъкна, водена от инструкциите на Стив, човекът, който водеше това преживяване. С негова помощ младата жена излезе от ситуацията и се успокои, което ѝ даде шанс да продължи напред в това пътуване. Видя още няколко картини в тази галерия. Те носеха съвсем друго настроение.

Гледаше картина с ярки, цветни петна. Изведнъж Сандра се видя като индийка, която е част от голяма група танцуващи жени. Те се движеха заедно, в ритъма на музиката. Шаловете им създаваха невероятна феерия от цветове, а емоцията на танца беше невероятна. Блаженство е най точната дума, с ковто може да се опише.

Сандра продължи пътуването. Влезе в друга зала в музея. С влизането усети някакво особено присъствие. Сякаш някой я беше намерил, преди тя да осъзнае, че търси някого. Видя го, странен конник с оранжева наметка, не много млад, но в никакъв случай възрастен. Младата жена не го познаваше, но не се страхуваше от него. Тръгна заедно с него в посочената посока. Усещаше, че ги очаква приключение. Не ѝ беше необходима повече информация,

Влязоха в следващата зала. Най-странната зала, която можете да си представите. Всичко вътре беше в хаос, но в същото време имаше свой ред. Беше странно, но не беше страшно. Сандра сякаш играеше на дама, докато търсеше нещо. Местата, където трябваше да стъпи изглеждаха като торнадо от светлина в неонови цветове. На малката масичка откри Книгата. Познаваше я добре и знаеше, че между прашните, червени корици ще намери отговор, който беше важен за нея точно сега. Отвори я и се гмурна в нейните образи.

Младата жена се озова в ужасно тясна килия. Не можеше да помръдне нищо друго, освен главата си. Цялата беше окована. Не знаеше защо се е озовала в тази ситуация. Някой я наказваше без вина. Молеше се, викаше, псуваше, но без резултат. Реши да сложи край на това свое съществуване. В последните мигове дойде мисъл: „Животът може да се живее при всякакви обстоятелства. Картината изчезна, а емоциите се стопиха заедно с образа.

След това Сандра усети полет. Издигане без посока, което продължи известно време. Чувствата, които тя изпита в този момент трудно биха могли да се опишат. В сгъстената светлина срещна двама скъпи за нея хора, които нямаше как да види в реалността. В съня имаше тази свобода. Те ѝ засвидетелстваха подкрепата си, когато тя се разплака, че са я изоставили. Единият дори ѝ даде като подарък своето вдъхновение. Тя танцуваше между хвърлените от него листи и ги ловеше. Когато листите свършиха двамата мъже се обърнаха и си тръгнаха без да се сбогуват с нея. За секунда, тя мислеше да ги последва, но нещо я спря. Сандра се събуди свежа и отпочинала.