Силата да споделиш

           

Какво означава да споделиш нещо с някого? Да му довериш частица от себе си, от чувствата, емоциите, проблемите и радостта си. Има хора, които споделят само и единствено проблемите си, просто за да получат внимание и съжаление. Иска или не, всеки от нас има поне един такъв близък човек. Някои не спират да се оплакват, а други не могат да споделят проблем, дори когато имат нужда от помощ.

            От деца сме приучавани да не се оплакваме и да се справяме сами. Едно цяло поколение е смятало, че проблемите са нещо твърде лично. Възприемането на нещата по този начин, обаче, създава определени проблеми. Създава се образ, че проблемите си споделят само слабите хора. Възпитавани сме, че слабостта е нещо много лошо, което не трябва да бъде виждано от другите. Затваряме се сами в слабостта си, дори ако сме на предела на силите си, често продължаваме да твърдим, че всичко е наред, а вътрешно се раздираме от болка и трупаме преглътнати сълзи.

            Понякога се иска много сила, за да „счупиш черупката” и да свалиш маската на силния. Сила и смелост. Задачата да признаеш, че не си Супермен, а това е само роля, която играеш става все по-трудна с времето. Ролите и маските привидно пазят от страховете. „Спасяват” от постоянните срещи с онова малко и уплашено дете, което стои заключено във всеки от нас.

            Ако човек потърси подкрепа и сподели, неминуемо ще му се наложи да се срещне с тази част от себе си. Ще се наложи да си признае, че всичко, което другите виждат в него е само пожелателна, красива фасада. Да споделиш означава да признаеш слабостта си. Когато с години си крил и си трупал, страхът от показване на слабостта стига до ужас, до усещането, че ако съвсем за малко свалиш маската, светът ти ще рухне. Това прави споделянето все по-трудно, а ако се озовеш в ситуация, където да нямаш друг вариант, освен споделянето, става бедствие.

            Способността да споделиш, да протегнеш ръка и да кажеш: „Помгни ми.” е сила. Силата на това да признаеш, че ти е трудно, да признаеш провала си. Да признаеш и приемеш, че си просто обикновен човек.