Страхът от получаване

            

Всеки обича да получава подаръци. В детството това са едни от любимите моменти на всеки. За повечето деца рожден ден и Коледа са синоними на подаръци. С порастването, обаче, сякаш се научаваме, че времето за получаване на подаръци е минало. Вече, когато някой ни даде нещо, това означава, че вероятно очаква нещо в замяна.

            Още в детството сме възпитавани, че за да послучиш нещо е нужно да си го заслужиш. В това разбиране няма нищо лошо, но като възрастни често си задаваме въпроса: „Направих ли достатъчно, за да заслужа онова, което имам?”Ако се е случвало неочаквано да получите голям подарък, който силно сте искали, тогава може да си зададете такъв въпрос. Случвало ли се е непознат да ви подари нещо? Ако ви се е случвало и сте имали съмнения за причините да го направи, може би не си позволявате даполучавате.

            Според мен, даването са двете страни на един и същ процес.Няма как да само да даваме или само да получаваме. Това е процес, при условие, че не протича двупосочно. няма как едната страна да се осъществява пълноценно. Само давайки, например, вероятно трудно бихме могли да оценим колко точно даваме. При условие, че сами не оценяваме, няма как даденото да бъде оценено от никого. От друга страна, ако само получаваме няма как да се научим да посвтигаме целите си.

Като човек, възприеман или възприемащ се винаги като различен съм се научила да се боря. Затова бърках възможносттите да получавам със съжалението на хората. Имам нужда и се радвам да получавам. Достойна съм и заслужавам да ми се случва. Между даване, получаване и съжаление няма никаква връзка. Всеки заслужава да получава.

 Благодаря на хората, които ми го показаха. Нашето общо преживяване беше приказка.Приказка, която променя животи.