„Бъдете мили към себе си.”

„Бъдете мили към себе си.” д-р Менис Юсри

            Когато чух за първи път това изречение бях едно объркано и много ядосано момиче. Толкова бях ядосана, че дори не допусках тези думи до съзнанието си. Не можех да ги разбера, сякаш това бяха най-чуждите думи за мен.

            В един момент ядът ми се срина, победен от човечността и подкрепата. Тогава дойде нейно величество Вината. Именно в този момент това изречение, стигна до мен. Посланието на думите стана ясно като синьото небе в прекрасен летен ден. Толкова красиво и силно.

            Посланието, което ми донесоха тези няколко думи преобърна моето разбиране. Какво означава да бъдем мили със себе си? Сякаш най-важното е да приемем грешките и слабостите си без да се осъждаме за тях. Хора сме и грешим, просто неизменна част от живота. Въпросът е в това, че много от нас имат склонността да задълбават в грешките и да остават там, заедно с вината и чертането на сценарии какво лошо може да се случи след това. Тези сценарии, обаче, не дават  решения, а само подхранват страхове. Страхът също е неизменна част от всеки от нас. В самия него няма нищо лошо, той ни предпазва от опасностите в живота ни.

            Грешките, обаче, могат да бъдат използвани за уроци. За да ги учим е нужно да не се обвиняваме за нищо. С агресия и яд нищо не се променя. В дългосрочен план това само ни изяжда. Намираме си нови поводи да се мразим за всяка една грешка, колкото и дребна да е тя сама по себе си. Пропускаме факта, че не всичко на света зависи от нас и има неща, които не можем да променим, колкото и да ни се иска. Нвмаме свръх способности и не всичко ни е по силитев конкретния момент. Просто няма смисъл да се терзаем за миналото, грешките и бездействията си. Днес ги виждаме, но тогава, когато са се случили, вероятно  не сме притежавали нито опита, нито ресурса за различна реакция. Вероятно точно тази реакция ни е дала ценен урок как да се справяме с подобни ситуации в бъдеще. Може дори тя да ни е провокирала да потърсим път и начин да опознаем себе си.

            Пътят на търсенето и опознаването на себе си не е лесен и вероятно е безкраен, но тръгването по него е един от най-ценните подаръци, които всеки от нас може да си направи. Вървейки по него, сигурно ще срещаме трудности, които ще ни провокират. В такива моменти винаги си припомням изречението: „Бъди мила към себе си.”.