Стъпка по стъпка

         

  Човешко е, когато сме изправени пред проблем, да искаме да го решим възможно най-бързо. Психиката на всички е устроена така, че да избягва болезнените преживявания и да търси онези, които биха донесли възможно най-приятното изживяване, по възможност веднага. Няма значение за какво точно човешко страдание става дума, автоматично се търси начин то да бъде прекратено бързо и за колкото е възможно по –дълго, а най-добре – завинаги.

            Парадоксално е, но точно психологическите проблеми, често намират своето решение най-трудно. Много пъти съм си задавала въпроса „Защо?”. Мисля, че открих своя отговор. Не претендирам, че той е общовалиден или универсален, но го споделям като добра идея за размисъл.

            В търсене  на решение за своя проблем човек прминава през определен процес. Опитва различни начини, практики, терапии и какво ли още не. В най-добрия случай, всяко нещо действа на определено ниво в определен момент и наистина помага. Ефектът, обаче, твърде често е краткосрочен или само  облекчава проблемното преживяване без да разрешава конфликта, който е в неговата основа. Това означава, че конкретният проблем вероятно ще се появи  отново след време. Може би не в същата външна форма, но ще намери друг начин, който ще изисква намирането на друг тип решение. Нерядко отделните стратегии за справяне нямат абсолютно нищо общо помежду си.

            Обичам  да сравнявам намирането на решението с пътуване. Без значение колко е дълго и далечно, човек не би намерил своето решение, ако не извърви всяка една стъпка от него. В противен случай просто няма да бъде подготвен да види, разпознае и разбере решението на своя проблем. Така то ще бъде абсолютно безполезно за него, макар че е добро и му е дадено с най-доброто намерение на света.