Коледата на благодарността

Тази година моята Коледа беше по-различна от предишните.  Някак по-топла и по-магическа. Първоначално не осъзнах каква е разликата и от къде идва. Години наред си мислех, че коледите не са същите, защото просто съм пораснала. Примирявах се с идеята, че с края на детството магията на Коледа малко по малко изчезва.

След като през 2008 гoдина загубих един от най-близките си хора се примирих, че моята Коледа никога няма да е същата – топла и уютна. Ароматите и всичко беше почти същото, но магията я нямаше. Сякаш заедно с другите подаръци, под елхата имаше и малко тъга за мен. Приемах я като поредния подарък и тя оставаше с мен до края на празниците.  Не ѝ се радвах, както на другите подаrъци, но не си позволявах да я изхвърля и тя ставаше мой спътник.

На тази Коледа под моята елха нямаше подарък тъга. През последната година се промених, благодарение на много хора. Няма да напиша имената им, но знам, че ще се познаят. Благодаря ви за всички уроци, които ми дадохте. Без всеки един от вас нямаше да успея да си върна магията на Коледа. Нямаше да се науча да живея без вината и тъгата от миналото и да гледам с вяра напред, за да видя сбъдването на мечтите си.