Шалчето на мойрите

Беше като сън. Един от онези, които Сандра толкова обичаше – цветен, красив и носещ усещане за нещо хубаво. Нещо отвъд всичко познато.

Сандра вървеше по красива ливада, огряна от първите лъчи на изгрева, издигащ се над поляна в ранно утро. На поляната имаше хора, които сякаш танцуваха. Тя се приближи, като ги наблюдаваше. Мъже в светли дрехи, хванати за ръце се движеха така, все едно извършваха някакъв ритуал. В началото никой не забеляза приближаването на Сандра. Когато тя беше едва на няколко стъпки разстояние, един от мъжете се отдели от кръга и отиде при нея. Беше много млад, с красиво лице и сякаш сияеше. Усмихна се и подаде ръка на младата жена. Докато се усети, беше влязла в кръга, водена от него. Позна част от мъжете, онези две момчета, които тя толкова обичаше в детските си спомени. Копнееше да общува с тях, но те не можеха да говорят, нито да се движат. Само очите им показваха огъня, който светеше вътре в тях.

В съня си Сандра имаше  как да общува с тях. Те я научиха на нещо много ценно: ако в теб има много сила, тялото просто не издържа. Това промени отношението на Сандра към нейното собствено физическо състояние. Прегърна двете момчета. Йоан беше изоставен, недоверчив и ядосан, а прегръщайки Крис, тя усети онази обич без думи, зародила се преди толкова много години в малката стая на онова, което възрастните наричаха санаториум. За Сандра то приличаше повече на затвор.

След тази среща, младата жена се озова в голяма зала, където облечени еднакво жени плетяха шалчета. Имаше пъстри, едноцветни, тъмни и светли, къси и по-дълги. Сандра вървеше между жените, а те не я забелязваха. Накрая стигна до една, която плетеше най-пъстрото шалче, с най-искрящите цветове и се спря до нея. Жената каза, че това шалче принадлежи на Сандра, но още не е довършено, за да ѝ го даде. В неговата плетка имаше много възли, нишките постоянно се преплитаха.

-          Всеки възел е среща, - каза плетачката.

Сандра се събуди щастлива и благодарна за научените уроци. Нещо в нея отново се бе променило и това ѝ носеше лекота и радост.