Урок по доверие

Краят на седмицата, след рождения ден на Саша, дойде с едно приключение. Пътуване до любимо място, с добри приятели, но и пътуване към нея самата. Това малко я плашеше. Не знаеше какво да очаква от тези няколко дни. Психотерапевтичната работилница беше още една стъпка към себепознанието. тъпка, която я плашеше с размера. Сякаш младата жена усещаше. че това не е стъпка, а път. Нов път със свои предизвикателства.

Свежата, петъчна сутрин, в края на октомври, носеща слънце и прохлада, беше идеална за път. Саша бе нервна, неопределеността на онова,което щеше да се случва през следващите дни беше на път да я откаже. Знаеше само, че тръгва на път с хора, на които може да разчита. Все пак старите съмнения се прокрадваха и тя се питаше дали това е истина. Макар да познаваше добре повечето хора, знаеше, че те няма да  са единствените там, където отиват. Очакваше я среща с нови хора, която щеше да е различна. Можеше ли да се довери на тези непознати? Щяха ли да я приема? Въпроси, предизвикващи само смут в душата на младата жена.

Още първите часове на работилницата подложиха на изпитание чувствата и емоциите на Саша. В процеса на опитите, тя постоянно осъзнаваше неща за себе си, които едва не я преобръщаха. До вечерта осъзна и преживя неща, които я променяха. Отговори си на много въпроси, спомняйки си миналото. Без да иска преживя една от големите си детски травми. Справи се, което ѝ даде увереност, че би могла да се справя и сама. Правеше го без драма, спокойно и дълбоко, тя просто преживяваше. Бушуващите емоции оставаха невидими за останалите, но заплашваха да изригнат във всеки момент и да пометат всичко. Тя се страхуваше от това. Реши да сподели с Ник. Освен водещ на работилницата, той беше човекът, с когото бяха тръгнали по този  път заедно. Саша беше убедена, че отново може да му се довери.

-          Страх ме е, че няма да  издържа и ще се срина. – каза тя почти през сълзи.

Неговата реакция я изненада.

-          Направи го! – бяха неговите думи.

Поговориха още малко и тя се поуспокои. Легна си късно, уморена и малко тъжна. Не знаеше дали ще може да заспи, или няма да успее да мигне цяла нощ. Умората надделя и младата жена заспа.

Следващата сутрин донесе едно голямо приключение – дихателна практика, водена от Ник и Дороти, водачите на работилницата. С дишането всички несподелени предишния ден емоции изригнаха. Саша нямаше силата да ги спре. Тялото и душаъа ѝ трепереха и тя правеше неконтролируеми движения. Плачеше, припомняше си и се задушаваше от неизказани думи.

Тогава усети присъствие и подкрепа нежни като ласка. Беше Дороти. Усети приближаването и на Ник, а след това, останала без сили от болка и треперене, започна да се успокоява, залята от топлата вълна на благодарност и доверие. Наблюдаваше другите през сълзи и за първи път се питаше дали в слабостта няма нещо хубаво.  Ето, страхът беше станал реалност, но беше отминал.

Целият ден мина под знака на сълзите за Саша. В опита „Кой стои вътре в теб?”, тя не успя да отговори на този въпрос. Толкова беше развълнувана и объркана. Всеки момент сълзите бяха готови да потекат от очите ѝ без конкретна причина. Денят предложи много и силни емоции на всички. Вечерта правиха едно упражнение, което младата жена познаваше добре. Всеки участник трябваше да си намери половинка в тъмна стая, със затворени очи. Заради проблема си с движението, момичето не успя да намери партньор и остана само, на тъмно, в непозната среда, без стратегия за справяне. За минути изживя кошмара си. Сама и безпомощна в тъмното, тя просто се сви и заплака.

Тогава към нея се приближи някой – знаеше кой е, дори без да го види. Човекът, който беше до нея в началото на пътя и най-тежките моменти от него. Сви се в прегръдката му и си позволи да бъде смазана от емоциите си. В този момент усети, че нещо става с човека до нея. Неговите емоции явно също бяха толкова силни. Виждайки слабостта му, нещо в нея се преобърна. Опита се да го успокои, докато собствените ѝ сълзи просто се стичаха. В този миг, тя намери силата да помогне на друг, в собствената си слабост. Това я успокои по-бързо от всяко друго действие. Научи ценен урок: не е срамно да бъдеш слаб, защото слабостта е най-искреното нещо.

Същата вечер се разплака пред един от другите участници, когото почти не познаваше. Усети, че тези два дни са я променили много силно. Доверяваше се на другите много по-лесно. Чувстваше се разкрита и това не я плашеше, а ѝ доставяше удоволствие.

Последната сутрин на работилницата донесе на Саша следващ ценен урок. Тя разбра, че е пречупвала отношението на останалите през страховете си. Кривото огледало не ѝ позволяваше да се доверява. Мислеше си, че ако покаже слабостта си, ще я съжаляват и отхвърлят. Оглеждайки се в очите на останалите чрез обратната връзка, осъзна, че макар често да ѝ е нужна подкрепа, останалите не я съжаляват за това. Напротив. Саша не знаеше как да се справи, това бяха многo нови емоции.

Всеки един от участвалите в работилницата преподаде на останалите ценен урок. За Саша огромният урок беше урокът по доверие. Нищо нямаше да е същото, ако дори един от участниците не беше там в този момент. 

Разказът е отражение на личните ми преживявания по време на работилница "Мъжкото и женското начало в мен", Водещи Орлин Баев и Дора Прангаджийска,