Чуждите решения и животът ни

Сандра се остави на така познатото отпускане. Имаше нужда от него, след напрегнатия ден. Познатото приятно залюляване я понесе към света на приказките. Приказки, в които тя беше едновременно автор и герой.

Тази нейна приказка не започна добре. Вървеше по малка улица, в непознат град. Усещаше зад себе си нечие присъствие. Това я плашеше. Човекът се приближаваше бързо към нея, сякаш искаше да я нападне. Тя се обърна и опита да го погледне, но той се криеше под много смешна шапка. Когато Сандра продължи да се взира в лицето му, което не можеше да види, мъжът започна да се смалява, докато от него не останаха само смешните му дрехи в жълто и лилаво.

Сандра продължи разходката си из улиците. В един момент на пътя ѝ се появи змия. Тя съскаше, но не нападаше младата жена. Сякаш змията познаваше много добре нейния страх. Следваше я съскайки, но не нападаше. В опитите си да избяга от влечугото, Сандра едва не се препъна в захвърлена на улицата флейта. Спомни си как по филмите успокояват влечуги именно с музика. Реши да опита. Учудващо, но се получи. Змията се сви на кълбо и изостави целта си.

Вече беше привечер, а Сандра продължаваше да се разхожда из старите улици на града. Вървеше без посока и в същото време някой я водеше. Не познаваше мястото, а сякаш беше ходила там и преди. Изведнъж се сети. Градът на любимия, когото беше изоставила преди години, за да се омъжи за избрания от родителите ѝ съпруг. Сандра беше от семейство на благородници, а мъжът, в когото беше влюбена като момиче, беше обикновен занаятчия. Родителите ѝ не позволиха тази връзка да просъществува. Един ден тя просто изчезна от града и от живота на влюбения мъж. Сега, години по-късно, когато тя вече нямаше родители и съпеуг го потърси отново. Нещо в нея помнеше тази голяма любов.Отиде до къщата му, страхуваше се от срещата, но вече нямаше връщане назад. Надяваше се да го намери и да му разкаже защо е избягала така – без да каже и дума.

Оказа се твърде късно. Малко след като беше изчезнала от живота му, той се беше самоубил от мъка по изоставената си любов. Когато разбра това, Сандра не успя да сдържи сълзите си. Ето, че онова решение на родителите ѝ не беше съсипало само нейния живот, а направо беше погубило друг човек. Макар тя да имаше живот мечта, животът на дамата от висшето общество, спечелила уважението на всички и материалното богатство, Сандра не беше щастлива. Нещо в нея се бунтуваше, че е оставила друг да вземе вместо нея подобно важно решение.