Да докоснеш, за да помогнеш

Сандра лежеше съвсем спокойно и очакваше една принцеса да ѝ разкаже тяхната любима история. Лежаха и заедно се потопиха в обичаната история за Пипи. Знаеха я прекрасно, но принцесата я разказваше прекрасно.

Толкова красиво, че Сандра започна да си представя описаните от нея картини. Те предизвикаха нейните собствени спомени. Докато слушаше за пътуващия баща на Пипи, Сандра си спомни за своя собствен баща, който беше отпътувал от нея преди години, толкова далеч, че нямаше да се върне никога вече.

Този спомен я натъжи и тя беше на ръба да се разплаче. В този момент усети нежно, но сигурно докосване и подкрепа. Разбрала, че не е сама в тъгата и болката си, Сандра се успокои много бързо. Принцесата я беше докоснала, за да ѝ помогне.

Този момент беше силен и за двете, защото взаимно си бяха помогнали, всяка от тях беше преодоляла собствените си граници, за да помогне на другата да премине през собствени трудности.  

Драконите на страха

Хора сме и всеки от нас има свои страхове. Често те го пазят от безразсъдни постъпки и опасности. Тогава те просто вършат своята работа, да ни съхраняват. Страхът ни е заложен именно с тази цел да ни пази от онези неща,които биха ни навредили.

Има моменти и хора, обаче, при които страхът краде живот. Не ти е възможно дори да извършваш някаква съвсем елементарна дейност дори. Тогава оприличавам страховете на дракони. Нека си спомним за народните приказки, където за да се стигне до добрия край на приказката, е нужно юнакът да победи ламята.

Логиката със страха е същата. Имайки смелостта да се изправяме пред предизвикателства постоянно, можем да очакваме победа над страха. Понякога първото такова изправяне „лице в лице“ е самото признание, че този страх го има в нас. Признавайки, че малкото дете в нас е уплашено от нещо, ние се изправяме за първи път пред себе си. С годините става все по-трудно. Пораствайки се поставяме в позиция на хора, които нямат право на страх. Така забравяме за детето в нас и даваме шанс на драконите на страха да ни пленят.

Победата над тях идва, когато си признаем, че те са в нас и сами търсим предизвикателствата. В този момент огънят на драконите става заряд за справяне и сила. Резултатите са учудващи.