Сандра лежеше
съвсем спокойно и очакваше една принцеса да ѝ разкаже тяхната любима история.
Лежаха и заедно се потопиха в обичаната история за Пипи. Знаеха я прекрасно, но
принцесата я разказваше прекрасно.
Толкова красиво,
че Сандра започна да си представя описаните от нея картини. Те предизвикаха
нейните собствени спомени. Докато слушаше за пътуващия баща на Пипи, Сандра си
спомни за своя собствен баща, който беше отпътувал от нея преди години, толкова
далеч, че нямаше да се върне никога вече.
Този спомен я
натъжи и тя беше на ръба да се разплаче. В този момент усети нежно, но сигурно
докосване и подкрепа. Разбрала, че не е сама в тъгата и болката си, Сандра се
успокои много бързо. Принцесата я беше докоснала, за да ѝ помогне.
Този момент беше силен и
за двете, защото взаимно си бяха помогнали, всяка от тях беше преодоляла
собствените си граници, за да помогне на другата да премине през собствени
трудности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар