Драконите на страха

Хора сме и всеки от нас има свои страхове. Често те го пазят от безразсъдни постъпки и опасности. Тогава те просто вършат своята работа, да ни съхраняват. Страхът ни е заложен именно с тази цел да ни пази от онези неща,които биха ни навредили.

Има моменти и хора, обаче, при които страхът краде живот. Не ти е възможно дори да извършваш някаква съвсем елементарна дейност дори. Тогава оприличавам страховете на дракони. Нека си спомним за народните приказки, където за да се стигне до добрия край на приказката, е нужно юнакът да победи ламята.

Логиката със страха е същата. Имайки смелостта да се изправяме пред предизвикателства постоянно, можем да очакваме победа над страха. Понякога първото такова изправяне „лице в лице“ е самото признание, че този страх го има в нас. Признавайки, че малкото дете в нас е уплашено от нещо, ние се изправяме за първи път пред себе си. С годините става все по-трудно. Пораствайки се поставяме в позиция на хора, които нямат право на страх. Така забравяме за детето в нас и даваме шанс на драконите на страха да ни пленят.

Победата над тях идва, когато си признаем, че те са в нас и сами търсим предизвикателствата. В този момент огънят на драконите става заряд за справяне и сила. Резултатите са учудващи.