Нощната пеперуда

Седях и гледах в някаква неопределена точка от градския пейзаж, отвъд прозореца. Гледах и не виждах. Тогава нещо се удари в стъклото и ме извади от блаженството на състоянието, в което може да си едновременно тук и там, навсякъде и никъде.

Видях я – огромна нощна пеперуда, която отчаяно се блъскаше в стъклото, за да достигне светлината на лампата в стаята ми. Можех да я пусна, но не исках. Светлината щеше да я погуби, а тя е толкова красива в полета си.

Дали осъзнаваше, че стремежът ѝ към тази светлина щеше да я убие?

Не знам, но видях част от себе си в нея. Мисля, че всеки би могъл да се намери в онзи безкраен стремеж към нещо, което може да ни погуби. Пропускаме мига, в името на големите стремежи, борейки се със стъклени прегради, дори без да знаем, че докато се борим, вървим към края си без оставим следа тук и сега.