Пещерата и Вселената

            Принцесата потъваше в така познатото състояние на отпускане. Вече не пресмяташе за кой път се потапяше в такова пътуване. Този път, обаче, беше по-различно от другите. Тя носеше със себе си смътно усещане за страх. Можеше ли да се довери на водача в това пътуване? Къде щеше да я отведе то?

            Съзнанието ѝ се луташе между тези въпроси и упорито се бореше да не се подаде на надвисналата умора. Много бавно, почти неусетно, умът се предаде на познатото отпускане, което толкова обичаше. Картините започнаха да се появяват, сякаш от нищото.

            Принцесата се озова в пещера, а единствената пътека водеше към тесни и вити стълби, които отиваха незнайно колко дълбоко надолу в пропастта. Беше много мокро и хлъзгаво, а тя носеше дълга, широка рокля и пантофки. С всяка стъпка се опитваше да запази равновесие, за да не пропадне в пропастта. Калта се пързаляше застрашително.

            Изведнъж просто излетя с висока скорост, нагоре. Толкова бързо, че нямаше време за страх или други емоции, толкова високо, че небето и звездите останаха под нея, като легло, на което тя можеше да се отпусне, да потъне и просто да се наслади на прекрасното усещане. Без нищо да я спира, без излишни мисли и въпроси. Тя беше тя и това беше всичко. Другото нямаше значение.

Заредена с позитивизъм и красиви емоции, принцесата се върна от това пътуване усмихната и убедена, че нещо хубаво ще се случи съвсем скоро.