Страхът няма място там, където има приятелство

Слънчевата октомврийска неделя беше едно огромно предизвикателство за Сандра. Предстоящото интервю, в което щеше да разкрие страховете си, я правеше неспокойна още от сутринта. Сандра дори не подозираше, че този ден ще ѝ донесе хиляди пъти по-голямо предизвикателство.

Записът, за който Сандра толкова се притесняваше, мина много добре. Спокойният следобед, планиран като кафе с приятел, не предвещаваше нищо особено, а само спокойно време в приятна компания. Със Стив решиха да пият кафе.

Голямото стълбище беше огромно предизвикателство за Сандра. Стив обичаше да я предизвиква с подобни ситуации. Въпреки страха си, тя му имаше доверие и прие предизвикателството. Бавно и полека успя да слезе по стълбите. Сандра сякаш не можеше да повярва, че това се случи, изглеждаше ѝ немислимо, само няколко часа по-рано.   Нито тя, нито Стив, обаче, подозираха, че ще има още по-предизвикваща ситуация.

Двамата обядваха заедно и решиха да посетят една красива изложба. Отидоха в музея, навалицата беше огромна. Докато вървеше между щандовете, Сандра реши да си вземе нови обици, тъй като беше загубила една от своите. Намери точно това, което търсеше. Купи си ги и искрено им се радваше. Продължи да върви между щандовете. В следващия момент една жена я блъсна неволно и Сандра се озова по лице на земята.

Шокът и силната болка сякаш я парализираха.За секунди, тя се почувства сама на света и стъпкана от хората. Тогава чу гласа на Стив, който беше дошъл, за да помогне. Оставяйки се да я вдигне от студения под, Сандра сякаш изгуби представа за случилото се. Беше като кукла на конци, водена от Стив. Чувстваше се виновна, че го е забъ6ркала в цялата каша. Излязоха навън от сградата, Сандра не знаеше какво да очаква и мисли. Нямаше нито желание, нито сили.

Разбра, че е необходимо да отидат до болница. Този факт я накара, да иска, да изчезне. Само мисълта за това я плашеше ужасно. Докато седеше в кола5та на Стив, единствената ѝ мисъл беше, че иска да се скрие. Сандра не искаше той да види огромния страх в очите ѝ. Беше твърде пораснала, за да признае своя ужас, години наред се беше учила да го крие. Страхът я караше да се държи като пет годишно дете. Кри се и преглъща сълзите си през целия път, но когато дойде моментът да слезе от колата, нещо в нея се пречупи и сълзите на страха изригнаха. Сандра призна, че не плаче от болка, а от страх.

Очакваше, че Стив ще се присмее и ще ѝ каже да се стегне. Това повтаряха всички, на които беше признала страха си. Той реагира различно. Обеща, че ще бъде до нея и всичко ще бъде наред. Сандра му се довери и бавно се успокои. Нещо в нея знаеше, че Стив няма да я подведе.

Влязоха в болницата. Коридорът беше пълен с хора, а Сандра се стряскаше от всеки шум. Опасяваше се, че ужасът от детството ще се завърне и отново ще доведе паниката. Стив сякаш усещаше колебанията ѝ и приятелски напомняше за присъствието си. Той спази обещанието си и не остави Сандра да се изплаши нито за момент, въпреки кашата, в която бяха попаднали. Разсейваше я и я разсмиваше, докато чакаха. Сандра дори започна да се шегува със случващото се и със себе си.

Оказа се, че последиците от падането не са никак сериозни. Всичко мина бързо и безболезнено за нея. Щом се качиха в колата, Сандра се разтрепери цяла6та. Ядоса се на себе си, вече всичко беше наред, а тя трепереше неистово. Бавно се успокои и умората от деня надделя, младата жена, сякаш заспа. Събуди се тъкмо навреме, за да навигира по пътя към дома си, събуди се весела и спокойна.

Възможността да има приятел до себе си в тази ситуация, от която толкова се страхуваше , промени изцяло отношението на  Сандра към нея. Страхът няма място там, където има приятелство.