„Бъдете мили към себе си.”

„Бъдете мили към себе си.” д-р Менис Юсри

            Когато чух за първи път това изречение бях едно объркано и много ядосано момиче. Толкова бях ядосана, че дори не допусках тези думи до съзнанието си. Не можех да ги разбера, сякаш това бяха най-чуждите думи за мен.

            В един момент ядът ми се срина, победен от човечността и подкрепата. Тогава дойде нейно величество Вината. Именно в този момент това изречение, стигна до мен. Посланието на думите стана ясно като синьото небе в прекрасен летен ден. Толкова красиво и силно.

            Посланието, което ми донесоха тези няколко думи преобърна моето разбиране. Какво означава да бъдем мили със себе си? Сякаш най-важното е да приемем грешките и слабостите си без да се осъждаме за тях. Хора сме и грешим, просто неизменна част от живота. Въпросът е в това, че много от нас имат склонността да задълбават в грешките и да остават там, заедно с вината и чертането на сценарии какво лошо може да се случи след това. Тези сценарии, обаче, не дават  решения, а само подхранват страхове. Страхът също е неизменна част от всеки от нас. В самия него няма нищо лошо, той ни предпазва от опасностите в живота ни.

            Грешките, обаче, могат да бъдат използвани за уроци. За да ги учим е нужно да не се обвиняваме за нищо. С агресия и яд нищо не се променя. В дългосрочен план това само ни изяжда. Намираме си нови поводи да се мразим за всяка една грешка, колкото и дребна да е тя сама по себе си. Пропускаме факта, че не всичко на света зависи от нас и има неща, които не можем да променим, колкото и да ни се иска. Нвмаме свръх способности и не всичко ни е по силитев конкретния момент. Просто няма смисъл да се терзаем за миналото, грешките и бездействията си. Днес ги виждаме, но тогава, когато са се случили, вероятно  не сме притежавали нито опита, нито ресурса за различна реакция. Вероятно точно тази реакция ни е дала ценен урок как да се справяме с подобни ситуации в бъдеще. Може дори тя да ни е провокирала да потърсим път и начин да опознаем себе си.

            Пътят на търсенето и опознаването на себе си не е лесен и вероятно е безкраен, но тръгването по него е един от най-ценните подаръци, които всеки от нас може да си направи. Вървейки по него, сигурно ще срещаме трудности, които ще ни провокират. В такива моменти винаги си припомням изречението: „Бъди мила към себе си.”.

Страхът от получаване

            

Всеки обича да получава подаръци. В детството това са едни от любимите моменти на всеки. За повечето деца рожден ден и Коледа са синоними на подаръци. С порастването, обаче, сякаш се научаваме, че времето за получаване на подаръци е минало. Вече, когато някой ни даде нещо, това означава, че вероятно очаква нещо в замяна.

            Още в детството сме възпитавани, че за да послучиш нещо е нужно да си го заслужиш. В това разбиране няма нищо лошо, но като възрастни често си задаваме въпроса: „Направих ли достатъчно, за да заслужа онова, което имам?”Ако се е случвало неочаквано да получите голям подарък, който силно сте искали, тогава може да си зададете такъв въпрос. Случвало ли се е непознат да ви подари нещо? Ако ви се е случвало и сте имали съмнения за причините да го направи, може би не си позволявате даполучавате.

            Според мен, даването са двете страни на един и същ процес.Няма как да само да даваме или само да получаваме. Това е процес, при условие, че не протича двупосочно. няма как едната страна да се осъществява пълноценно. Само давайки, например, вероятно трудно бихме могли да оценим колко точно даваме. При условие, че сами не оценяваме, няма как даденото да бъде оценено от никого. От друга страна, ако само получаваме няма как да се научим да посвтигаме целите си.

Като човек, възприеман или възприемащ се винаги като различен съм се научила да се боря. Затова бърках възможносттите да получавам със съжалението на хората. Имам нужда и се радвам да получавам. Достойна съм и заслужавам да ми се случва. Между даване, получаване и съжаление няма никаква връзка. Всеки заслужава да получава.

 Благодаря на хората, които ми го показаха. Нашето общо преживяване беше приказка.Приказка, която променя животи.