Забавният баланс

Принцесата лежеше на въжен хамак, вързан между две дървета някъде в джунглата. Слънцето грееше приятно през зелените листа на дърветата и придаваше на картината някаква особена приказност. Хамакът се люлееше от вятъра. Принцесата мъничко се страхуваше да не падне. После люлеенето ѝ стана някак познато, в него имаше някаква сигурност, то я успокояваше и отпускаше.

Щом люлеенето спря, принцесата видя странна картина: на пода в една стая топче правеше някакви странни хаотични движения около една златистобяла лента. Резки и плавни, бавни и бързи, без определена посока, движенията постепенно утихнаха, докатотопчето не потъна в бялата, светла лента. След няколко мига то изскочи от нея и започна да разнася из  стаята  светлини в цветовете на дъгата. Цветовете започнаха да разчистват вехториите и боклуците из стаята. Топчето, като че ли, ги разбиваше на парчета, а различните цветни спирали ги разнасяха.

Докато гледаше тази картина, принцесата  го усети дори с тялото си. Ръцете ѝ натежаха много, докато през тях сякаш преминаваше електрически ток. Натежаха все едно не бяха неини. Страхът отново дойде при принцесата. В този момент на мястото на пода се появи едно бяло платно, на което танцуваха прекрасен танц. Балансът им беше невероятен. Баланс, тази вълшебна дума. Всяко едно движение, на фона на прекрасна музика, беше придружено с разливане на ярък цвят върху платното. Така се получи една невероятна картина без форми.

Като с магия балерините се превърнаха в светлинки и се заиграха около една везна. Играеха и се гонеха като деца, а принцесата ги гледаше и се забавляваше. Незнайно от къде, пак се появи думата „ баланс”. Светлините сякаш ѝ се подиаграваха и просто не искака да ѝ обърнат внимание, а просто се смееха.

Принцесата също се смееше. Всеки път, щом чуеше вълшебната дума „баланс”, тя започваше да се смее. Събуди се усмихната, спокойна и отпусната. Имаше енергия за действие, а мускулите ѝ бяха отпуснати. Това я впечатли, защото се случваше много рядко. Особено в моменти на напрежение.