За пореден път Саша отиде на групова психотерапевтична сесия. За първи път беше спокойна. Вече познаваше хората и бе свикнала с атмосферата. Знаеше, че може да разчита на останалите от групата, макар все още да се страхуваше да покаже слабостта си. Правеше го рядко и трудно.
Тази седмица подрани, което беше нетипично за нея. Докато чакаше, водеше обикновен разговор, за обичайни неща, с останалите. Някой спомена, че тази седмица ще правят дишане. Лошо! Саша не искаше и не мислеше да го прави. Още от индивидуалните сесии, това беше най-трудната техника за нея. Винаги вадеше „на светло” най-дълбоките ѝ и често неосъзнати страхове.
Шокът беше тотален, когато младата жена разбра, че Орлин ще води сесията заедно с друг терапевт, а продължителността на дишането ще е около два часа. Беше чела за холотропното дишане, каквото щяха да правят, но мислеше, че не го е практикувала. Надяваше се, това да я предпази от навлизането в дълбините на страха. Беше уплашена, дори от самата идея за това. Откритието, че познава техниката под друго име (йога бхастрика дишане) и вече го беше правила неведнъж, не я успокои особено.
Въпреки, че се изплаши от продължителността и изброените от ко-терапевтката противопоказания, Саша реши да участва. Страхуваше се, а в същото време, беше любопитна. Знаеше, че може да разчита на подкрепата на останалите в залата. Част от тях вече познаваха страховете ѝ.
Веднъж в разговор с един от тях беше споделила за страха си от дишането. Той имаше много повече опит от нея и в този момент се опита да я успокои и обеща да ѝ помага по време на сесията. Лека, полека, с течение на разговора и под влияние на гласовете, които водеха всички към онова потънало, приказно състояние, което тя толкова харесваше, страхът и напрежението се стопиха. Започна да диша ритмично, но малко плахо. Ритъмът от дишането на другите я увлече. Съзнанието ѝ се ужасяваше, дори само от идеята да се изключи, но често го правеше за по няколко мига.
Тялото ѝ реагира изключително силно – изтръпна и започна да се свива неистово. Светът се въртеше, а Саша не виждаше нищо. В следващия момент се усети сама и затворена в нещо, което поразително приличаше на ковчег. Започна да крещи и да плаче. Чу отдалече гласа на човека, който бе обещал да ѝ помага.Явно не я беше изоставил. Този факт спря ужаса. След като отвори очи за няколко мига и чу познати гласове в стаята, Саша се върна към ритмичното дишане. Мислеше, че страшното е преминало, докато не се появи болката.
Онази остра, режеща болка – символ на най-големия страх на момичето. Първо беше жестоко главоболие, придружено със странни, но красиви цветни лъчи, преминаващи през тялото. Страхът се появи, а в този момент болката се премеси, сякаш за да я върне при една от най-големите ѝ травми. Опита се да се отпусне сама, да се справи справи с помощта на С., който се опита да я успокои, че болката е само илюзия, породена от страха и всичко ще е наред. Опитите останаха без резултат. Той не знаеше нищо за тази болка, а страхът вече бе сковал съзнанието на Саша до крайност. Тя потърси помощта на Орлин, с когото бяха преодолявали тази драма вече веднъж. Той знаеше какво и защо се случва в подсъзнанието ѝ. Някъде, в неравната борба на Саша с болката се бе опитала да помогне и жената, която водеше дишането на групата, но без успех. Когато Орлин се доближи, Саша изпадна в тих ужас, защото бе силно погълната от спомена и го помисли за друг човек. Едва когато чу гласа му, се осъзна. След като се успокои, с негова помощ, болката и страхът преминаха в агресия. Имаше чувството, че ще удуши някого и се видя как го прави.
След това сцената се разми, тялото ѝ се отпусна. Пред очите ѝ преминаха още няколко образа. След тях не помнеше нищо. Явно беше влязла в транс. Когато се събуди, не знаеше как и защо, но не помнеше нищо за известно време. Стресна се, а после започна да намества парчетата от случилото се. Първо ги подреди само като снимки във фотоалбум, а после започна да осъзнава уроците скрити в преживяното.
Уроци, които са прекрасни и необходими. Научи, че не обича себе си достатъчно и поставя другите на първо място. Душата и изнемогваше, защото в стремежа си да влезе в тесните рамки и да бъде приета беше заровила творческия си потенциал, а го имаше. Затова все нещо я стягаше и притискаше. Разбра, че Господ е с нея и започна всяка сутрин да благодари за онова, което имаше. Откри, че е хубаво да помагаш на другите, но понякога няма как, просто защото това е двустранен процес. Досега често отделяше време и ресурси за хора, които дори не ги виждаха. Обеща си да спре да го прави, вече разбираше, че това не я прави лош човек.
Най големият урок за Саша тази вечер беше:
Цени Себе си и това, което имаш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар