Познатото отпускаме – бавно и полека мускулите на тялото на Алекс започнаха да се отпускат. Тя вече познаваше добре тези моменти, обичаше ги и сега, и без това, умореното ѝ тяло и съзнание, направо ги жадуваха. Не беше спала нормално вече няколко дни и липсата на почивка вече ѝ се отразяваше. Един сън я тормозеше всяка нощ. Повтаряше се, а Алекс по никакъв начин не можеше да го разбере. Надяваше се това особено заспиване през хладната привечер, в края на лятото, да ѝ помогне да разбере посланията на съня.
Заспа необичайно бързо потъна в познатата до болка картина на съня: бебе, стоящо в голям, картонен кашон, до прозореца, в мизерен и мръсен коридор. То протяга ръце за прегръдка, но е само. Обикновено, в този момент, тя се будеше и дълго след това не можеше да заспи. Сега, обаче, не беше сама в това пътешествие. Имаше до себе си приятел, на когото можеше да разчита. Той познаваше тези пътешествия отлично.
Водена от неговия глас, Алекс успя да огледа мястото. Коридорът водеше навън, или към една врата. Тя взе бебето от кашона и го прегърна. В началото, то се страхуваше, сякаш никой много, много отдавна не го беше прегръщал. Когато то се успокои, тя стана и тръгна, заедно с него, към вратата. Малкото човече се противеше, искаше да излезе навън.
Това дете имаше неподозирана власт над Алекс и тя промени посоката. Бавно и полека излезе навън, с детето на ръце, и тръгна да се разхожда в парка, който се откри пред нея, когато излезе навън. Мислеше, че върви безцелно по алеите, но щом стигна до кръстопът разбра, че детето я води нанякъде. Нещо в това я караше да се страхува, но детето не търпеше отказ и тя реши а му се довери. Усети, че иначе рискува да се изгуби в огромното пространство.
Повървя и стигна до, подобна на кула, сграда. Влезе и се заизкачва с усилие по витите и тесни стъпала. Беше приела, че детето в ръцете ѝ я води. Стигнаха до уютна стая на върха на кулата. Огромни полици с книги и удобни кресла, на които човек можеше да седне, за да се потопи в света на думите.
Алекс остави детето да си играе на дебелия килим. То пропълзя до лавицата с книги и посочи една дебела, червена книга, с твърди корици, Младата жена я взе. Върху едната корица имаше странен знак. Книгата беше позната на Алекс, сякаш я прелиствала и разглеждала преди, но не я беше чела.
Видя думите „Аз” и „Обичам” сред плетеница, подобна клонки на растение.На следващата страница видя картина с канал и мост, подобни на тези в някои европейски градове.
Странно как, картината от книгата стана действителност. Алекс се намираше на брега на канал с мост. Беше сама. Детето не беше с нея, но тя беше спокойна. Сама и спокойна, се наслаждаваше на самотата си, наблюдавайки течащата под моста вода. Незнайно от къде, се появиха група хора.Тя им се усмихна, докато преминаваха, и продължи да се разхожда.
Реши да мине по моста. Усети в себе си преминаването като промяна, но се чувстваше абсолютно сигурна и спокойна. Вярваше, че от другата страна я очаква нещо прекрасно, подготвяше се да му се наслади.
Няма коментари:
Публикуване на коментар