Тя започваше да потъва в онова блажено отпускане, което толкова обичаше. Клепачите ѝ натежаха и с това дойде чувството за потъване. Това я плашеше, последния път, когато си го позволи беше по средата на ураган от спомени и емоции, които не искаше да преживее отново. Страхът от това държеше съзнанието ѝ будно и нащрек.
Лека, полека Саша се предаде на приказката, която слушаше. Нейният сюжет започна да се появява като картини. Първо видя една особена дъга, чиито цветове се смесваха и преливаха по прекрасен начин.
Незнайно как миг след това Саша се озова в прегръдката на баща си. Беше толкова осезаема, сякаш е истина и той е до нея тук и сега. Нейният ум знаеше, че това няма как да е така, баща ѝ беше починал преди години. Породените от усещането емоции, обаче, бяха силни и дълбоки. Не ги помнеше, но го знаеше.
В следващия момент, дойде усещането за полет. Седеше върху килим, който се носеше спокойно по въздуха. Височината не я плашеше. По-скоро тя беше развълнувана, къде ли ще я отведе това пътуване с килим?
Приземи се леко и безопасно в пустинята. Беше боса, а пясъкът пареше ходилата ѝ. Тръгна в неизвестна посока, по още по-неизвестна посока. Ходенето беше трудна задача, защото краката на Саша постоянно потъваха в горещиш пясък. Докато вървеше, забеляза, че той бе започнал да се променя. От жълт стана розово-червен, пареше по-малко и беше по-лек. Тогава момиче видя постройка на един близък хълм.
Постройката беше красива, направена в цвета на пясъка наоколо. На Саша ѝ стана чудно, каква е тази сграда насред нищото. Реши да отиде до нея, щеше да намери поне сянка. Оказа се, че до сградата води огромно стълбище.
С мъка, младата жена се изкачваше по стъпалата. Жегата я измъчваще, а и усещаше някаква тежест на гърба си. Когато се изкачи до входа разбра, че това е храм. Беше много красив. Навсякъде по клоните имаше издълбани плетеници от цжетя. На пода имаше мозайка, която изобразяваше непозната картина. Въпреки жегата навън, вътре беше приятно прохладно.
След миг Саша погледна нагоре и видя висок фонтан, който разпръскваше странна златиста течност. Огледа се от къде идва това и видя езеро със същия цвят. Плахо и несигурно отиде до него и влезе, като започна да се потапя бавно, но тежестта на гърба ѝ я повлече и тя се подхлъзна. Нямаше удар или потъване, златистата течност я обгърна и младата жена се понесе по повръхността на езерото спокойно и сигурно. До себе си видя огромен черен камък. Той беше тежал толкова дълго на гърба ѝ, че отделянето му бе свързано дори с физическа болка.
Когато излезе от езерото, нещо се беше променило. Тя се усещаше различна. На излизане се офледа във фонтана. Видя малко момиченце облечено в бяла роба, което носеше на главата си венец от дребни бели цжетя. То беше усмихнато и ѝ подари робата и венеца.
Саша не знаеше какво означава това, но като че ли това пътуване промени нещо в нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар